Ако ви кажат, че съществува технология, която позволява поглъщането на огромни количества CO2 от атмосферата, като едновременно с това осигурява богата на протеини храна и строителни материали с високи изолационни характеристики, едва ли бихте допуснали, че става въпрос за растение – малко известното у нас, но всъщност с 4000-годишна история растение кенаф.
Той е едногодишно тревисто растение от семейство слезови и идва от Африка, където от хилядолетия се използва заради влакната му. Кенафът има родствена връзка с памука и бамята, но изглежда като бамбука, култивира се като влакнодайно растение в Индия, Иран и другаде. Влакното му се използва за чували и амбалажни тъкани, а семената, които съдържат 20% масло - за технически цели.
Кенафът използва въглеродния диоксид като ресурс за развитието си и отделя в атмосферата значителни количества кислород. Той има способността да расте с огромна скорост и да произвежда от 6 до 10 тона влакна от акър, които са също и добър източник на пулп за хартия. За един сезон един акър кенаф може да погълне около 10 тона CO2 от атмосферата, а в някои части на света се отглежда и втора реколта.
Могат да се изброят поне 20 различни приложения на влакната, семената и всички части на растението. Те се използват за строителни материали с изолационни и шумозаглушаващи свойства, за производство на биопластмаси и други видове нови материали. Компании като Toyota, NEC и Matsushita например използват кенаф в своите високотехнологични производствени линии.
Бил Лофтъс, пенсиониран строителен предприемач, е открил, че то може да бъде суровина за производство на леки строителни материали с много добри изолационни характеристики - например огнеустойчиви бетонови блокчета, които не само осигуряват невероятно добра изолация, но и поглъщат въглерода от въздуха. Друга американска компания включва кенаф в композитните дъски вместо фибростъкло заради здравината и лекотата на влакната му.
Смесени с памук, нишките на растението могат да се прилагат в производството на тъкани, които са меки на допир и изглеждат като ленени. Днес американските потребители могат да открият влакната на растението и в гърбовете на килимите си, в изолиращия филц за покриви, в картона. Използва се също за производство на офис хартия. В Япония кенаф съдържат опаковките в някои заведения за бързо хранене, хартията, с която се завиват хамбургерите, както и някои тапети. През януари тази година Ford също обяви, че ще използва влакна от кефал в подложките на вратите за новия си модел Escape.
[Ford Motors]
Смесен в равни части с полипропилен, той ще намали теглото на компонентите с 25% в сравнение с конвенционалните материали и според Ford ще спестява на Северна Америка около 140 тона годишно пластмаси, произвеждани на основата на петрол.
Днес кенаф се отглежда в южните щати и в някои части на Калифорния и освен в споменатите приложения братовчедът на памука, както го наричат, има приложение като фураж за животни. Използва се в мебелите като частичен заместител на дървесните влакна, като биомаса за производство на енергия и т.н. За разлика от памука отглеждането му изисква много по-малко пестициди.
Заради всички тези свои качества и на фона на нарастващата загриженост за глобалното затопляне и нарастващите цени на петролните продукти през последното десетилетие това невероятно полезно растение предизвиква огромен интерес и внимание.
